Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?
Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня,
трепва плам върху земята и надбягва вечността.
Ще създам небе за двама и хармония безкрай –
длан подай над тази яма! Довери ми се! Сполай!
Ти не можеш край да сложиш на красивата любов,
аз сърцето ще положа в страст, наметната с покров.
Няма драма в тази песен – засвирукай я с уста,
разнеси я в блага есен и помни, че съм стрела! ...