ДРЪВЦА ЗА МАМА

... и понеже избягаха моите късни слънца,

и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,

ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,

и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет,

ще пращят на огнището тежкият габър и клен,

и във скута на мама котарачето пак ще се радва,

и ще бъде един – подарен ми от Господа, ден,

и ще скърца във дънера моята лъскава брадва,

клечорляци – коджак, от корията ще довлека,

нека късото пламъче лизне и стиската слама.

То какво ли да иска сиромахът, освен топлинка? –

и в камината огън да свети в очите на мама.