В зениците – остатък самота.
На дъното горчилки се отцеждат.
Изхвърлям ги и сбирам пепелта,
останала от старите надежди.
Не ме боли от миналото в теб.
Не помня как и мога ли да плача –
изправям се с подбити колене
и за късмет във шепата с петаче.
Нататък става лесен моят път.
Накъсаните мигове се връзват.
Омекват тръните и милват, не бодат.
Огней, сърце, не давай да измръзна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse