В сиво-оранжеви,безбрежни каньони
отвъд хоризонта на синия свят,
пропил се във въздуха,във земята се рони-
див,неудържим,грубоват,неразпят
буен и силен,митичен,червен,земен дух,
събрал се в невидимо ехо на стари вулкани,
реален и остър-откликващ и глух
витаещ над железните,келтски капани...
Сред бзкрая несрещнал съня ни веднъж-
отнесен,пренесен,извикан,сънуван и там
е-от милиарди години един е и същ-
болка,изпусната в тишината от стар барабан... ...