В сиво-оранжеви,безбрежни каньони
отвъд хоризонта на синия свят,
пропил се във въздуха,във земята се рони-
див,неудържим,грубоват,неразпят

буен и силен,митичен,червен,земен дух,
събрал се в невидимо ехо на стари вулкани,
реален и остър-откликващ и глух
витаещ над железните,келтски капани...

Сред бзкрая несрещнал съня ни веднъж-
отнесен,пренесен,извикан,сънуван и там
е-от милиарди години един е и същ-
болка,изпусната в тишината от стар барабан...

Окъпан в безвремие,о небосвода опрян
той е жив и пуслиращ в червени скали,
прахът на свободата в облаци разпилян-
танцува под песента на далечни войни.

Откраднал здрача,светлината,всеки цвят-
подпалил ги с прах-завихрил ги в ураган
лумнал гръмко в жълто-чер светлинен необят,
претопен в упойващите пари на кафяв тамян...

Бяга в пурпурната музика на свойте вени-
горещ и стар,изпълнен с тайни като кървав дъжд
от дълбините на земята до студено нажежени,
от нищото в безумен апогей изригва изведнъж....

Ечат в далечното начало гарванови крясъци,
когато е победил тъмнината и светлината с живот
чуваш ли зова на червения дух,на слепите пясъци-
той влеадее времето в безконечния свой таен ход...