ДУМИ
(посветено)
Гръдта му е земя на хищни ветрове,
мълчи и диша тежко в нощта
и лаят псета със човешки гласове,
а думи – нокти, разравят пръстта.
… И не покълва грозна злост,
и е червива земята, и мъртва,
че по нея пристъпва страшен гост,
увил сърцето си в кървава кърпа.
После? Бягайте, псета и хора,
защото идва неговото слово,
като болка промила простора
за да чуете бриза отново.
© Иван Димитров Todos los derechos reservados