Невярващи, очите
във думите се взираха.
Четяха ги отново и отново.
Обикновени думи,
а душата ми разлистваха,
четяха в нея като в книга,
протягаха ръце да я погалят,
докосваха я нежно като струна.
А тя... отдавна непогалена,
подритвана като улично куче,
в далечен ъгъл свита,
забравила да плаче ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse