Думите

1 jul 2007, 8:49

Poesía

461 0 1

Невярващи, очите
във думите се взираха.
Четяха ги отново и отново.
Обикновени думи,
а душата ми разлистваха,
четяха в нея като в книга,
протягаха ръце да я погалят,
докосваха я нежно като струна.
А тя... отдавна непогалена,
подритвана като улично куче,
в далечен ъгъл свита,
забравила да плаче ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Думите

Искате да прочетете повече?

Propuestas