sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
24 dic 2009, 13:25

Думите на моето сърце 

  Poesía » Otra
493 0 2

Вече не слушам сърцето си.
Запуших устата му,
за да не може да ми крещи
колко греша и колко боли.
В снега разтопиха се думите му.
Останаха букви в леда
и разсеяни хора по тях се пързалят.
Смисъла им провалят.
Рецесивни думи,
които не слушам, но са ми нужни,
за да доказват, че сърцето е живо.
Изгубило всичката си кръв,
вените ми отравя с думи горчиви.
И живее в своя алогизъм,
напук на желанията ми настойчиви.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??