sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
24.12.2009 г., 13:25 ч.

Думите на моето сърце 

  Поезия » Друга
503 0 2

Вече не слушам сърцето си.
Запуших устата му,
за да не може да ми крещи
колко греша и колко боли.
В снега разтопиха се думите му.
Останаха букви в леда
и разсеяни хора по тях се пързалят.
Смисъла им провалят.
Рецесивни думи,
които не слушам, но са ми нужни,
за да доказват, че сърцето е живо.
Изгубило всичката си кръв,
вените ми отравя с думи горчиви.
И живее в своя алогизъм,
напук на желанията ми настойчиви.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??