Думите на тишината
Тишината простена -
Обичам те! -
ала ледът в душата
не потрепваше.
И думите се плъзгаха
по нищото,
и се блъскаха в стените
замръзнали.
В тишината замлъкнала
повтаряше ехото
на душата замръзнала -
Обичам те...
И думите се оглеждаха
в ледената скулптура,
и все тъй се хлъзгаха,
и се скриваха в нищото...
© Даниела Todos los derechos reservados
мисля че се разбира
проблемът за мен е че самото ехо е повторение
думата "повтаряше" е излишна
може да се замени с "(се)чуваше" и всякакви подобни
а стихът е приятен ... но не успя съвсем да ме изгъделичка ...
поздрави
редакт. ... липсва и едно "се чуваше ехото ОТ ЗОВА на душата..."... или да не е "НА душата" а "В душата"... де да знам така както е написано наистина и аз не можех съвсем да го схвана ...