13.01.2009 г., 9:50 ч.

Думите на тишината 

  Поезия » Любовна
776 0 4

        Думите на тишината

 

Тишината простена -

Обичам те! -

ала ледът в душата

не потрепваше.

 

И думите се плъзгаха

по нищото,

и се блъскаха в стените

замръзнали.

 

В тишината замлъкнала

повтаряше ехото

на душата замръзнала -

Обичам те...

 

И думите се оглеждаха

в ледената скулптура,

и все тъй се хлъзгаха,

и се скриваха в нищото...

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ел, ехото идва от зова на душата - "Обичам те!"
    мисля че се разбира
    проблемът за мен е че самото ехо е повторение
    думата "повтаряше" е излишна
    може да се замени с "(се)чуваше" и всякакви подобни


    а стихът е приятен ... но не успя съвсем да ме изгъделичка ...

    поздрави

    редакт. ... липсва и едно "се чуваше ехото ОТ ЗОВА на душата..."... или да не е "НА душата" а "В душата"... де да знам така както е написано наистина и аз не можех съвсем да го схвана ...
  • На мен ми е малко неясно. За душата ми е ясно, че е отъждествена с ледена скулптура, но общо взето в целия стих се повтарят няколко думи.
    И това:

    "В тишината замлъкнала
    повтаряше ехото
    на душата замръзнала -
    Обичам те..."

    Кой го е повтарял?

    И друго - повторението на "и"-тата в начало на ред дразнят. А в последната строфа от 4 реда, 3 ти започват с "И".

    Това е моето съвсем искрено мнение! Надявам се да не се сърдиш!
  • Харесах!
  • Това ми хареса! Изчистено, ритмично и с образност! Браво, Даниела!
Предложения
: ??:??