20 abr 2021, 11:51

Думите не стигат 

  Poesía
288 4 11

Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.


Но те не стигат, даже да са в стих,
сърцето на поема не прилича -
където се обръща огън в лик,
а камъкът като сълза се стича.


Как искам да повтарям, но не би...
Онези думи станали банални -
не стигат ми и ехото дори
не ги повтаря, толкова са празни.


Затуй ще си измисля синева,
където мълчаливо ще рисувам
една огъната от страст дъга
и тяло със извивки на цигулка.


И тъй без думи ти ще разбереш
преди смъртта си, как изглежда Раят.
Страхувам се, дано не си слепец...
Че думи не намирам и за края.
 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук наистина няма нужда от банални думи! ⚘
  • Много, много, много добро! Благодаря ти!
  • И аз нямам думи...прекрасно е!
  • Прекрасна е твоята синева и там наистина няма нужда от думи!
    Удоволствие си, Гени!
  • Миг, благодаря от сърце за милите думи!
  • Вълшебство е твоята творба,
    картина, мисъл, действие и думи,
    с енергия на обич наситена дъга,
    поведе ни из Любовта и тайните и друми ! Удоволствие и духовно наслаждение е позията ти! Благодаря!
  • Благодаря ти, Зигфрид!
  • Великолепна творба, Геновева! Много ти се възхищавам!
  • Миночка, Ирина, благодаря ви!
    Ирина, аз мълча и в двата случая, думите никога не са ми били достатъчни.
  • Гени, винаги има думи за край. Те са измислени вече. И мълчания има. Сили не стигат,
    ако съм те прочела правилно.
    Хареса ми, въпреки че не съм по любовната поезия🥀
  • В тази измислена синева толкова добре рисуваш,
    че думите стават излишни!
    Страхотно е!
Propuestas
: ??:??