Думите не стигат
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих,
сърцето на поема не прилича -
където се обръща огън в лик,
а камъкът като сълза се стича.
Как искам да повтарям, но не би...
Онези думи станали банални -
не стигат ми и ехото дори
не ги повтаря, толкова са празни.
Затуй ще си измисля синева,
където мълчаливо ще рисувам
една огъната от страст дъга
и тяло със извивки на цигулка.
И тъй без думи ти ще разбереш
преди смъртта си, как изглежда Раят.
Страхувам се, дано не си слепец...
Че думи не намирам и за края.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тук наистина няма нужда от банални думи! ⚘
-
Много, много, много добро! Благодаря ти!
-
И аз нямам думи...прекрасно е!
-
Прекрасна е твоята синева и там наистина няма нужда от думи!
Удоволствие си, Гени! -
Миг, благодаря от сърце за милите думи!
-
Вълшебство е твоята творба,
картина, мисъл, действие и думи,
с енергия на обич наситена дъга,
поведе ни из Любовта и тайните и друми ! Удоволствие и духовно наслаждение е позията ти! Благодаря! -
Благодаря ти, Зигфрид!
-
Великолепна творба, Геновева! Много ти се възхищавам!
-
Миночка, Ирина, благодаря ви!
Ирина, аз мълча и в двата случая, думите никога не са ми били достатъчни. -
Гени, винаги има думи за край. Те са измислени вече. И мълчания има. Сили не стигат,
ако съм те прочела правилно.
Хареса ми, въпреки че не съм по любовната поезия🥀 -
В тази измислена синева толкова добре рисуваш,
че думите стават излишни!
Страхотно е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
