20.04.2021 г., 11:51 ч.

Думите не стигат 

  Поезия
331 4 11
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих,
сърцето на поема не прилича -
където се обръща огън в лик,
а камъкът като сълза се стича.
Как искам да повтарям, но не би...
Онези думи станали банални -
не стигат ми и ехото дори
не ги повтаря, толкова са празни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??