Душата тъне пак в тъмнина
и блъска се ранена в гърдите.
Не може, този свят да разбере
защо злобата царува днес в света?
Защо вълнуват я толкова въпроси,
търси отговори и себе си вини?
Готова е на враговете да прощава,
а себе си разнищва до зори.
И ето изригват огнени слова,
които нараняват, хапят...
Нима това е вечната борба - добро и зло
в капана на живота да останат.
© Катя Todos los derechos reservados
За мен поезията се ражда в най- трудните мигове
от живота ни.За да помним и да не забравяме,пътят
които сме изминали!
За мен поезията е вълшебство което е събрало
мъдростта от дълбините на народа ни!
Катя