16.03.2012 г., 3:25 ч.
Душа
Душата тъне пак в тъмнина
и блъска се ранена в гърдите.
Не може, този свят да разбере
защо злобата царува днес в света?
Защо вълнуват я толкова въпроси,
търси отговори и себе си вини?
Готова е на враговете да прощава,
а себе си разнищва до зори.
И ето изригват огнени слова,
които нараняват, хапят...
Нима това е вечната борба - добро и зло
в капана на живота да останат.
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
""Готова е на враговете да прощава,
а себе си разнищва до зори." - Това е добротата!
Щом я имаш не се страхувай!
Поздрав и от мен! -
Хареса ми
-
Здравей те!
Искам да ви благодаря, че отделихте
от времето си, за да прочетете и коментирате.
А на мен ми трябваше малко време да осмисля
казаното от вас и да потърся отговори на
въпросите, които ме вълнуват.Може би това е свободен стих.
Прочетох за свободният стих...
"Свободния стих може да стигне до голяма дълбочина
на мисълта или чувството.В него образите са такива,
каквито се раждат в душата на поета"
Владимир Минев
Харесах коментара на Антоан,
защото той е дешифрирал на фино ниво това, което
съм искала да кажа,за което му благодаря.
А колкото да стихотворението това е преди
да го редактирам:
Душата тъне пак в тъмнина
и блъска се ранена в гърдите.
Не може този свят да разбере,
защо злобата царува днес в света?
Душата скрито пак ридае,
отронва кървави сълзи в нощта
и ето вик на самота оглася,
тишината на нощта...
Защо вълнуват я толкова въпроси
и търси отговори, и себе си вини?
Готова е на враговете да прощава,
а себе си разнищва до зори.
Защото всеки миг може да те предаде,
да паднеш, да пълзиш под тежкия камшик...
Борбата знаеш, че е вътре в тебе,
надяваш се с любов да победиш.
И ето изригват огнени слова,
които нараняват, хапят...
Нима това е вечната борба- добро и зло
в капана на живота да останат.
Не знае ли, че в този свят голям,
любовта ръце към нея ще протегне.
Ще я помилва рано призори,
и светлата надежда на деня
в сърцето ще се влее..
13.02.1012г
С най- добри пожелания за здраве и късмет,
и нека да не забравяме да бъдем себе си.
izumrutkata(Катя): -
Ако кажем, че този стих е чудесен, ще излъжем себе си. Сигурно е, че авторът се е вложил в него, но все пак резултатът не е маловажен. Нуждае се от преработка, според мен, за да присъства равностойно на страниците на любимия сайт. Успех занапред, Катя!
-
Да ама не, както обича да казва бай Петко Бочаров.
Темата за доброто и злото, както и за любовта, са стари колкото света,въпросът е как ще бъдат поднесени.
Всички по-долу коментирали са наблегнали на темата, никой нищо не казва за стихотворението (е, с едно малко изключение...) и сигурно са прави, защото тук поезията просто отсъства...
Лошо изпълнение.Това е моето заключение след трудния прочит. -
Замислящ стих!
Поздрави! -
Душата, доброто и злото!
Хареса ми!
Поздравления! -
Има мисъл, ама няма стих!
-
Ин и Ян
Кръговратни въпроси
стене Вселена
а душите ни боси
тъмни от злоба пролетни дни
цъфнали тръни
в братски очи!
Поздрав!Успя да ме провокираш! -
Това е то живота,два полюса,добро и зло.
-
Да,Ангеле ние сме от добрите,затова и търсим отговори
и себе си виним...
Магдалена, наистина носим доброто и злото във нас.
Да така е,доброто побеждава...
-
Това е вечната борба, Катя!
Ние сме от добрите, нали... -
носим доброто и злото във нас...
като два вълка в душата...ще живее този
когото храним...вярвам, че винаги доброто побеждава.
сърдечен поздрав, Катя.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За мен поезията се ражда в най- трудните мигове
от живота ни.За да помним и да не забравяме,пътят
които сме изминали!
За мен поезията е вълшебство което е събрало
мъдростта от дълбините на народа ни!
Катя