Душата

Изчезнаха твоите думи,

изчезнаха всички мечти.

В морето от мисли се губи

любов и надежда дори.

Душата потъна самотна,

на остров незнаен е тя.

Там трайно е хвърлила котва…

Далече от всичко в света.

Покой не намира и страда.

Къде е желаният бряг?

Но времето само открива

и чака спасителен знак.

Отново тя образа търси

и влюбена в него мълчи.

Къде сте красиви, измамни,

далечни любими очи?

            Мария Мустакерска