13.11.2022 г., 12:56 ч.

Душата 

  Поезия » Любовна
359 0 0

       

      Душата

 

Изчезнаха твоите думи,

изчезнаха всички мечти.

В морето от мисли се губи

любов и надежда дори.

 

Душата потъна самотна,

на остров незнаен е тя.

Там трайно е хвърлила котва…

Далече от всичко в света.

 

Покой не намира и страда.

Къде е желаният бряг?

Но времето само открива

и чака спасителен знак.

 

Отново тя образа търси

и влюбена в него мълчи.

Къде сте красиви, измамни,

далечни любими очи?

 

            Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??