Dennitza (Деница Петрова)
8 19
10 may 2021, 9:25

Душата ми като стъкло 

  Poesía » De amor, Del paisaje
1637 1 5

 

Душата ми стъкло е, и прозрачна

до болката на бялото в снега

парче от лед, унесено в мечта

и плуваща в море от синева

Но вдишва утрото, зората

когато се събужда леко в тишината

и в светлото на своите витражи

редя във мисли пъзел, и колажи

Душата ми като стъкло прозира

във късче лед, любов намира

и мракът се прокрадва сред звездите

но светлото откъсва се с лъчите..

 


Aвтор: Деница Петрова

© Деница Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

16 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??