Dennitza (Деница Петрова)
8 19
10.05.2021 г., 9:25 ч.

Душата ми като стъкло 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
1635 1 5

 

Душата ми стъкло е, и прозрачна

до болката на бялото в снега

парче от лед, унесено в мечта

и плуваща в море от синева

Но вдишва утрото, зората

когато се събужда леко в тишината

и в светлото на своите витражи

редя във мисли пъзел, и колажи

Душата ми като стъкло прозира

във късче лед, любов намира

и мракът се прокрадва сред звездите

но светлото откъсва се с лъчите..

 


Aвтор: Деница Петрова

© Деница Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

16 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??