9 feb 2008, 21:41

Душата ми потъна в бяла тишина 

  Poesía
710 0 15
Причу ми се космичен шум,
душата ми потъна в бяла тишина.
Изтреля се в сърцето ми куршум,
с мисия да прогони от мене любовта.
Прогнила в разваленост днес съм аз
и заглушително се целувам със тъгата.
Да изкрещя след тебе нямам глас
и сливам се мъчително със тишината.
Порок съм и грешна съм за себе си,
но светица съм в душата надълбоко.
От онез целувки още парят в мене белези
и страх ме е да се погледна отвисоко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??