Причу ми се космичен шум,
душата ми потъна в бяла тишина.
Изтреля се в сърцето ми куршум,
с мисия да прогони от мене любовта.
Прогнила в разваленост днес съм аз
и заглушително се целувам със тъгата.
Да изкрещя след тебе нямам глас
и сливам се мъчително със тишината.
Порок съм и грешна съм за себе си,
но светица съм в душата надълбоко.
От онез целувки още парят в мене белези
и страх ме е да се погледна отвисоко. ...