Припада здрачът в ъгъла на стаята. Като съпрузи часовете се припират за сантиметър територии - панел. Под шарките на старите тапети новородени сенките надничат, страхливо вгледани във светлината на прашния прозорец - ням олтар - за разкаяние или благословия. И аз съм там. На хаоса стихиите във кротките си длани приютила, зова на чувствата - недоизказани крещят в очите ми, като магия и еротична цветност във душата пари... От теб са ми най-истинските рани. Ела и приседни. Сърцето на вселената е спряло в аритмения миг, преди кръвта да блъсне в слепоочие всемира, по вените му стръвно да препусне, да оцвети червеното на залеза и после уморено да се сгуши в потока сив на дремещото време - ще се докоснат и ще се разминат изгубените ни души - удавници.
Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територии - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат,
страхливо вгледани във светлината
на прашния прозорец - ням олтар -
за разкаяние или благословия.
!!!*
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.