15.01.2008 г., 22:16 ч.

Души удавници 

  Поезия » Философска
915 0 12
Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територии - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат,
страхливо вгледани във светлината
на прашния прозорец - ням олтар -
за разкаяние или благословия.
И аз съм там.
На хаоса стихиите
във кротките си длани приютила,
зова на чувствата - недоизказани
крещят в очите ми, като магия
и еротична цветност във душата пари...
От теб са ми най-истинските рани.
Ела и приседни.
Сърцето на вселената е спряло
в аритмения миг, преди кръвта
да блъсне в слепоочие всемира,
по вените му стръвно да препусне,
да оцвети червеното на залеза
и после уморено да се сгуши
в потока сив на дремещото време -
ще се докоснат и ще се разминат
изгубените ни души - удавници.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти!
  • много хубав стих!
  • Аз откровено си се удавих тук.

    Много! Повече от много!
  • Едно Страхотно, и от мен!
  • Прекрасно е!!!Дълбоко, адски силно!!!Браво!!!
  • Пишеш прекрасно!!!Как не съм те открил досега?
  • "...в аритмения миг, преди кръвта
    да блъсне в слепоочие всемира,
    по вените му стръвно да препусне..."

    Е това вече е нещо хубаво! Браво!!!
  • Благодаря ви приятели,....
  • Великолепно!
    сила се иска да напишеш това!
    с обич, Марси.
  • Притъмня ми и за малко да припадна,
    устоях, но се изгубих!
    Рени, извинявай, че ще те повторя, ама...
    "Страхотно е ! "
  • Моите поздравления за написаното!!!
  • Припада здрачът в ъгъла на стаята.
    Като съпрузи часовете се припират
    за сантиметър територии - панел.
    Под шарките на старите тапети
    новородени сенките надничат,
    страхливо вгледани във светлината
    на прашния прозорец - ням олтар -
    за разкаяние или благословия.
    !!!*
Предложения
: ??:??