3 feb 2008, 12:00

Душите ни през дрехите прозираха. 

  Poesía
646 0 6

През пламъците на онези свещи,

които нощем ни хипнотизираха,

изливам си очите, стенейки.

Душите ни през дрехите прозираха.

 

Угасях ги. С върха на пръстите.

А восъкът изстиваше болезнено.

Не ме съди. Мечтая за покръстване.

И знам. Обсебено звуча, нетрезвено.

 

Прегърнах със косите си пространството.

Изгарях свещите, които ни хипнотизираха.

Спасете ни душите - в странство са.

Безжалостно през дрехите прозираха...

***

Хипнози в аурите крещяха!

Да утолят несъществуващата жажда.

Онези нощни свещи изгоряха.

Докато восъкът безмълвно се прераждаше...

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??