3.02.2008 г., 12:00 ч.

Душите ни през дрехите прозираха. 

  Поезия
645 0 6

През пламъците на онези свещи,

които нощем ни хипнотизираха,

изливам си очите, стенейки.

Душите ни през дрехите прозираха.

 

Угасях ги. С върха на пръстите.

А восъкът изстиваше болезнено.

Не ме съди. Мечтая за покръстване.

И знам. Обсебено звуча, нетрезвено.

 

Прегърнах със косите си пространството.

Изгарях свещите, които ни хипнотизираха.

Спасете ни душите - в странство са.

Безжалостно през дрехите прозираха...

***

Хипнози в аурите крещяха!

Да утолят несъществуващата жажда.

Онези нощни свещи изгоряха.

Докато восъкът безмълвно се прераждаше...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??