Двадесетото зърно

28 nov 2017, 9:00

Poesía » Filosófica

357 0 4

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!

Стипчиво-сладък вкусът е на виното,
на щастие кратко и тиха тъга...
Като орех раста на живота в градината,
като люта ракия ме гори любовта.

Как искам да имам брада и мустаци,
да имам правата на истински мъж,
как искам да бъда на двайсет години!
Ми каза синът ми веднъж...

Минават годините, една следва друга -
зърна броенични на тъничка връв...
Туй е закон и за прошляка скитник,
с пълно право важи и за царската кръв:

на двайстото зърно неистово искаме
да останат си двайсет.
И вовеки да спрат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-11-29T09:30:41+02:00

Много хубаво стихотворение, свързах го и с наближаващия Андреев ден, в който деня се увеличава с едно зрънце.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-28T14:10:24+02:00

Аз исках да остана на 18г. и да не остарявам повече... Но и на 20г никак не е зле... Поздравявам те за хубавия стих, Ангеле!
Ida-L (Лидия)

2017-11-28T10:53:49+02:00

Хубаво стихотворение. Хубав размисъл. Двайсет години - заветна мечта и за юношеството и за старостта. Разделна година. Само си мисля, че на двайсет не винаги осъзнаваме, че искаме да останем завинаги в нея - та нали все се стремим напред и нагоре...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-28T09:58:29+02:00

Да! Много специална възраст! Браво!