14 jul 2018, 18:30

Две дъги (по Яворов) 

  Poesía » Del paisaje
606 3 7

 

Две дъги - душата на природата.

В две девствени дъги.
Стихове, мелодия.
Тайните си не издават те.
Човекът е в беда, 
дъги,
Човекът е в беда.
Обхванат е от меланхолия.
Бездънна е човешката душа -
Свидетелства вековната история.
Безбрежна е човешката душа,
обхваната от меланхолия.
И тайните си не издава тя.
Човекът е в беда,
дъги,
Човекът е в беда.
Създадени в мелодия
момък и мома.
Две стройни начала,
сълзи в сърцето на природата,
две слънчеви деца, 
лъчи на вечната хармония!


2001г.

© Хел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Еиа! 🌷
  • Чудесно е!
  • Безкрайно ти благодаря, ще се постарая тогава И да, вярно е това за стиха ти...
  • Не съм съгурен дали съм го публикувал някъде, но мисля че не...
    Следващите редове, са написани от мен, но сякаш са за теб...

    Стих

    Стихът ми, е всякога надежда!
    Лекува рани, бърше сълзи,
    плете живота с тънка прежда,
    нощем в ухото ти шепти.

    Пренася те в безкрайна шир.
    Пъстри ивици въображение,
    виждат в гьола бистър вир,
    а в идея, твърдо намерение.

    Стихът, приятел и слушател,
    не критикува нищо в теб.
    Той душевен покровител,
    очаква новия ти ред!

    Иван Иванов-Делиниколов
  • Благодаря ти Не вярвах, че ще се хареса стиха ми.
  • Хел, ти си поезия...
  • И аз ти благодаря, Feel
Propuestas
: ??:??