1.
Знам сърдечен свиден кът...
Николай Лилиев
През две и двайсета видях
снагата ти. Полека идва
моментът и душата литва
над прясно падналия сняг…
Стоеше тихо и без страх,
кафяви бяха ти косите.
Потребна си като молитва,
като икона за монах…
На поетическия път,
знам, срещата ни ще се случи.
Сълзѝ, любима, ми текат…
Дечица ще ни се родят,
взаимно всички ще се учим
и в свиден ще живеем кът.
2.
През две и двадесет и първа
яви ми се – тоз път анфас,
но виждах те неясно аз.
Блести душата ми, потъва
в небивал досега захлас,
на лира струните опъва...
Но пак самотна е… Тепърва
ще пее под любовна власт.
Благодаря на Иисус
за теб, за бъдещата среща.
Отколе пътят ми е пуст,
но как се бори да усеща
вълшебния душата вкус!
А хората ги радват вещи…
© Димитър Бурназов Todos los derechos reservados