Две зелени очи
със томителна нежност,
спрели в мойте очи,
ме стопяват, зоват...
Накъде ли ме канят
във мечта закъсняла?
Може би нависоко –
нейде там към върха,
дето слизат звездите,
дето нощният вятър
земни грижи отвява
и въздига духа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse