29.04.2017 г., 22:08 ч.

Две зелени очи 

  Поезия » Любовна
304 0 0

Две зелени очи

със томителна нежност,

спрели в мойте очи,

ме стопяват, зоват...

Накъде ли ме канят

във мечта закъсняла?

Може би нависоко –

нейде там към върха,

дето слизат звездите,

дето нощният  вятър

земни грижи отвява

и въздига духа.

Дето всичко е девствено,

чисто, потайно,

дето страсти избухват

и грешни слова...

Две зелени очи –

златни точици в тях

ме зоват, ме приканват

във здрача...

Много късно, уви!

Мога само насън

подир тях да вървя...

... Или само насън

да поплача...

 

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??