8 nov 2014, 0:05

Двете ни 

  Poesía
910 0 12

Двете ни

 

В две шепи душата си хванала

и в нея очи впила с жад,

на ръба на света съм застанала

и усещам от бездната хлад.

 

Уморена душата си тук

ще положа да легне до мен,

ще се вгледаме тихо, без звук

една в друга. Аз - в нея, тя - в мен.

 

Само с погледи ще си разменяме

свойто мечтание безбрежно

и безгласно ще си споделяме

как обичаме топло и нежно.

© Фери Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятно е! Да, права си - душата е огледален образ на нас самите! И лъха на нежност и любов. Поздрави за красивия стих.
  • Красиво поетично бисерче!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви много,че прочетохте и оценихте положително скромната ми поезия! Обичам да споделям стиховете си с вас!
  • красиво е достатъчно сложно но и някак простовато . Будейки у мен противоречие ме завладя искрено и изцяло . Благодаря , че го сподели.
  • !!!
  • Постигаш синтез на форма и чувство. Това е трудна пропорция, но ти очевидно владееш мярата, Фери! Има и една неподправена искреност и първичност на чувството, която не е само игра с формата. Точно с това най-вече ме спечели стихотворението ти! В допълнение - темата за душата е вечна тема.

    С искрено възхищение от хубавия ти текст и с най-висока оценка за него!
  • Хубав стих приятелко!Толкова чист и филосовски поздравявам те!!!Малко повече усмивки. До нови!!!
  • Хареса ми, Фери!
    Идеята е добра. Хубаво е човек да се вглежда в душата си по-често!
    Поздрави!
  • !
  • Браво, Фери! Обещавам да не пропускам твои творби.
  • Много ми хареса!
  • Хубаво е, Фери!
Propuestas
: ??:??