Д В О Й Н А Р О Л Я
Баща ми искал е син за отмяна,
но аз родих се дъщеря
и трябваше от рано да се справям
със женската си суета.
Научих се от малка кон да яздя,
със тежък чук - огради да кова
и със лопата да обръщам,
напуканата бащина земя.
Все със момчетата играех
и имах като тях лък със стрели.
Научи ме баща ми:
- Не да те избират! А ти сама си избери!
И още казваше ми:
- Няма не, не мога! Има не искам - запомни!
И аз на всичко се научих
-дори да крия своите сълзи.
Ала забрави само туй баща ми,
че слаба съм, че съм жена...
И докога ли с двойната си роля ще се справям
и докога ли, аз ще издържа?!
© Тонка Янакиева Todos los derechos reservados