28.05.2007 г., 21:31 ч.

ДВОЙНА РОЛЯ 

  Поезия
790 0 3
 

 Д  В  О  Й  Н  А     Р  О  Л  Я



Баща ми искал е син за отмяна,

но аз родих се дъщеря

и трябваше от рано да се справям

със женската си суета.


Научих се от малка кон да яздя,

със тежък чук - огради да кова

и със лопата да обръщам,

напуканата бащина земя.


Все  със момчетата играех

и имах като тях лък със стрели.

Научи ме баща ми:

- Не да те избират! А ти сама си избери!


И още казваше ми:

- Няма не, не мога! Има не искам - запомни!

И аз на всичко се научих

-дори да крия своите сълзи.


Ала забрави само туй баща ми,

че слаба съм, че съм жена...

И докога ли с двойната си роля ще се справям

и докога ли, аз ще издържа?!


© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тежка участ, но сме жени и като такива сме длъжни да издържим на всичко.. дори и на мъжката роля, която някой друг ни налага! Успех и занапред, мила, не се предавай!
  • Защо ли ми е познато?
    Но съм уверена, че се справяш - нежна жена, не по-зле от всяка друга!
    Поздрави, Тони!
  • За двойната роля-не знамЗа поезията се надявам да е завинаги
Предложения
: ??:??