BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
15 mar 2012, 12:38  

Схватка 

  Poesía » Otra
665 0 11

С живота, откакто се помня,
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
 

отлагат свирепата схватка.
Не свеждам клепачи срещу му
и често, макар и за кратко,
прехвърчат между ни куршуми.
 

Не свеждам клепачи. Обратно -
следя го със луда насмешка.
(Разнищих те, вечна загадко -
кървиш ти съвсем по човешки!)
 

В очите ми сякаш е пясък,
в гърдите - и огън, и зов е.
Смеха ми разголва до крясък.
Облича тъгата ми в строфи.

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??