BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
15.03.2012 г., 12:38 ч.  

Схватка 

  Поезия » Друга
668 0 11

С живота, откакто се помня,
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
 

отлагат свирепата схватка.
Не свеждам клепачи срещу му
и често, макар и за кратко,
прехвърчат между ни куршуми.
 

Не свеждам клепачи. Обратно -
следя го със луда насмешка.
(Разнищих те, вечна загадко -
кървиш ти съвсем по човешки!)
 

В очите ми сякаш е пясък,
в гърдите - и огън, и зов е.
Смеха ми разголва до крясък.
Облича тъгата ми в строфи.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??