13 ago 2008, 7:03

Двуличие или другата аз 

  Poesía » Otra
808 0 1

Сърцето ми е просто клетка,
а душата ми разкъсва я
и лицето е просто маска,
за заблуда слагам я...

И ръцете ми са просто клони
на дърво без корени немощно,
а очите ми слепи са, не виждат
от сладостта греховна заслепени...

А косите - паяжина от лъжи -
на красотата заблудата велика
и устните измами те шептят
в аленото на кръвта облени...

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не спирай да бъдеш себе си..живота е просто кал в която трябва да газим...
Propuestas
: ??:??