Сърцето ми е просто клетка,
а душата ми разкъсва я
и лицето е просто маска,
за заблуда слагам я...
И ръцете ми са просто клони
на дърво без корени немощно,
а очите ми слепи са, не виждат
от сладостта греховна заслепени...
А косите - паяжина от лъжи -
на красотата заблудата велика
и устните измами те шептят
в аленото на кръвта облени...