21 jun 2015, 20:07

Дъх на вечност 

  Poesía
737 0 2

Ето те там отсреща.

Стоиш с червената си рокля.

Изглеждаш толкова гореща.

Позволи ми да се стопля.

 

Така премръзнала съм аз.

Отдавна чакам топлинката жива...

Че сковал ме е леден мраз.

Да ме оставиш да умра от студ - не бива!

 

Приближи се мъничко до мен.

Аз никак няма да ти преча.

Вземи ме ако искаш в плен.

Прелъсти ме - във това си веща.

 

До себе си силно притисни ме.

От топлината си дай ми да отпия.

За Свещеното лъжи ме.

Накарай ме да повярвам, че си магия.

 

Пропий с живот всяка пора.

Имитирай даже мъничко сърдечност.

Изтегли от мен жлъчната отрова.

Вдъхни с целувка вечност...

© Николинка Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е, предполагам не всички, някои са свързани и с тривиални нужди и удоволетворения и също така неудоволетворения.
  • мислих, че еднополовите любови неминуемо са свързани с интелигентност...
Propuestas
: ??:??