Дъх на вечност

21.06.2015 г., 20:07 ч.

Поезия

736 0 2

Ето те там отсреща.

Стоиш с червената си рокля.

Изглеждаш толкова гореща.

Позволи ми да се стопля.

Така премръзнала съм аз.

Отдавна чакам топлинката жива...

Че сковал ме е леден мраз.

Да ме оставиш да умра от студ - не бива!

Приближи се мъничко до мен.

Аз никак няма да ти преча.

Вземи ме ако искаш в плен.

Прелъсти ме - във това си веща.

До себе си силно притисни ме.

От топлината си дай ми да отпия.

За Свещеното лъжи ме.

Накарай ме да повярвам, че си магия.

Пропий с живот всяка пора.

Имитирай даже мъничко сърдечност.

Изтегли от мен жлъчната отрова.

Вдъхни с целувка вечност...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sos317 (Николинка Кирилова)

2015-06-21T22:16:27+03:00

Е, предполагам не всички, някои са свързани и с тривиални нужди и удоволетворения и също така неудоволетворения.
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2015-06-21T20:34:50+03:00

мислих, че еднополовите любови неминуемо са свързани с интелигентност...