7 dic 2015, 22:18  

Дъжд 

  Poesía » Del paisaje
450 0 2
Поглеждам все така
загрижен към небето –
на спусъка – ръка,
пред облачна вендета.
Прозрачното платно,
до скоро тук сияло,
бе станало като
космато наметало.
А кроткият ветрец,
разхлаждащ потно чело,
нададе вой свиреп
над нивите край село. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??