Поглеждам все така
загрижен към небето –
на спусъка – ръка,
пред облачна вендета.
Прозрачното платно,
до скоро тук сияло,
бе станало като
космато наметало.
А кроткият ветрец,
разхлаждащ потно чело,
нададе вой свиреп
над нивите край село. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация