7.12.2015 г., 22:18 ч.  

Дъжд 

  Поезия » Пейзажна
457 0 2
Поглеждам все така
загрижен към небето –
на спусъка – ръка,
пред облачна вендета.
Прозрачното платно,
до скоро тук сияло,
бе станало като
космато наметало.
А кроткият ветрец,
разхлаждащ потно чело,
нададе вой свиреп
над нивите край село. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??