14 nov 2009, 19:12

Дъжд 

  Poesía » Otra
693 0 0

Навън вали, вали, вали...
И в душата ми вали.
Душата ми неволно плаче
като премръзнало сираче,
без никой да го утеши.
Измива бузите дъждът,
потичат струйки омърсени,
но воплите са спотаени
и бавно сълзите текат...

© Лула Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??