Навън вали, вали, вали...
И в душата ми вали.
Душата ми неволно плаче
като премръзнало сираче,
без никой да го утеши.
Измива бузите дъждът,
потичат струйки омърсени,
но воплите са спотаени
и бавно сълзите текат...
© Лула Todos los derechos reservados