Дъжд

31 jul 2006, 12:22

Poesía

750 0 8

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи,
безброй целувки топли по ръцете ми...
а друго просто няма да ми трябва -
нощта ще пада тихо - на сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъжд

Искате да прочетете повече?

Propuestas