Дъжд

31.07.2006 г., 12:22 ч.

Поезия

5.0 / 4

754 0 8

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи,
безброй целувки топли по ръцете ми...
а друго просто няма да ми трябва -
нощта ще пада тихо - на сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Вяра

След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
Двайсет грама душа

И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »