31.07.2006 г., 12:22 ч.

Дъжд 

  Поезия
5.0 / 4
754 0 8
Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи,
безброй целувки топли по ръцете ми...
а друго просто няма да ми трябва -
нощта ще пада тихо - на сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »