4 abr 2013, 18:31

Дъждовна симфония 

  Poesía » De amor
469 0 3

Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.

Пътеки по света - безкрайни,
но колко ще ни съберат
с мечтите мои... наши тайни
по общ път да ни поведат?!

Ти знаеш. Всичко ни променя.
Изгубваме се ден по ден.
В живота всеки роля сменя -
тъй аз със теб и ти със мен.

А после става някак тъжно...
Да, тежко е. Нали е край...
И ти във себе си се връщаш.
И аз се връщам. До безкрай...

****

Дъждът вали. Не дава миг покой.
Водата бавно във кръвта се впива.
Не спира тоз' освирепял порой.
Вали. Вълна безчувственост. Убива...

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??