Regina_Hierro (Василена)
60 25
26 nov 2006, 21:08

Дъждът се стича по прозорците... 

  Poesía
990 0 9

 

 

 

 

***

 

Дъждът се стича по прозорците,

ала защо в сърцето ми е слънчево?

Такова разминаване напомня ми

За всички пролети, когато търсех зимата,

За всички есени, когато чаках лятото.

В такъв вселенски безпогрешен ред

аз винаги се чувствах не на място.

И все се разминаваха във мене

времената и пространствата.

И сякаш само тебе търсех,

но май че само теб те нямаше

в препълнения свят със хора.

В обятията си ме прибери.

Да можех,

Вселената за нас бих променила,

ала за всички ще настане безпорядък

и този свят (и без това объркан)

ще стигне до безспорната си гибел.

Да ги оставим в самозаблуждение –

напук ми се живее на живота.

Безумие е моята природа

и ми харесва да съм във насрещното.

И ако ти приемеш мойта сладка гибел

да си проправям сам-сама пътеки,

тогава... нека си вали дъждът!

Нали във нас (и само в нас) ще свети.

 

24.11.2006

© Василена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??