Regina_Hierro (Василена)
60 25
26.11.2006 г., 21:08 ч.

Дъждът се стича по прозорците... 

  Поезия
970 0 9

 

 

 

 

***

 

Дъждът се стича по прозорците,

ала защо в сърцето ми е слънчево?

Такова разминаване напомня ми

За всички пролети, когато търсех зимата,

За всички есени, когато чаках лятото.

В такъв вселенски безпогрешен ред

аз винаги се чувствах не на място.

И все се разминаваха във мене

времената и пространствата.

И сякаш само тебе търсех,

но май че само теб те нямаше

в препълнения свят със хора.

В обятията си ме прибери.

Да можех,

Вселената за нас бих променила,

ала за всички ще настане безпорядък

и този свят (и без това объркан)

ще стигне до безспорната си гибел.

Да ги оставим в самозаблуждение –

напук ми се живее на живота.

Безумие е моята природа

и ми харесва да съм във насрещното.

И ако ти приемеш мойта сладка гибел

да си проправям сам-сама пътеки,

тогава... нека си вали дъждът!

Нали във нас (и само в нас) ще свети.

 

24.11.2006

© Василена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??