11 sept 2014, 18:10

Дълго есенно стихотворение 

  Poesía » Del paisaje
1067 0 5

Босоного е лятото, а есента носи обуща

от сухи листа, дето вечно пропущат.

И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,

че дошло му е времето и лятото няма да чакат

да догаря с последните въглени, дето топлят душата.

 

А е смешна кралицата есен с тези стари навуща!

Ама иначе приказно хубава, гиздава и могъща!

Може само за миг да посипе със сиво небето,

а пък после да върне частица от лятото, дето

босоного е уж, а пък цигански шляпки си връзва

и цапа във локвите, дето слънчеви зайчета бързат

да откраднат частица от умореното лято,

че им трябват за зимата късчета злато!

© Росица Сертова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??