11.09.2014 г., 18:10 ч.

Дълго есенно стихотворение 

  Поезия » Пейзажна
1038 0 5

Босоного е лятото, а есента носи обуща

от сухи листа, дето вечно пропущат.

И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,

че дошло му е времето и лятото няма да чакат

да догаря с последните въглени, дето топлят душата.

 

А е смешна кралицата есен с тези стари навуща!

Ама иначе приказно хубава, гиздава и могъща!

Може само за миг да посипе със сиво небето,

а пък после да върне частица от лятото, дето

босоного е уж, а пък цигански шляпки си връзва

и цапа във локвите, дето слънчеви зайчета бързат

да откраднат частица от умореното лято,

че им трябват за зимата късчета злато!

© Росица Сертова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??