ДЪРВО
Птици вече не гнездят,
не прелитат те над мен.
Голите ми клони спят
във съня на зимен плен.
Пуста е душата
без слънцето и смеховете песенни.
Свита под кората,
вехне, като моите тъжни есени.
Ала птичките с крилцата
майски ветрове лелеят.
Скачат палави децата,
пеят, тичат и се смеят!
© Иван Димитров Todos los derechos reservados